Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Историята на Петела
В красива бяла къщичка с китно дворче, с червено покривче, с пъстра сянка под лозницата за обитателите, със звънче, пеещо ведра песничка на пристигащите гости, с веранда, побираща милувките на слънцето денем и на звездите нощем се случило тъй, че Тишината се пропукала и разпаднала точно когато зората се протягала за последен път в леглото си преди да стане за да тръгне по света. Кучето лаело дрезгаво и сърдито, топуркало яростно около колибката си и веригата, с която било завързано за да не прави бели в градината през нощта се скъсала и задрънчала силно и неприятно. Пробудили се хората. Светнали прозорчетата и нали е мъжка работа, мъж тръгнал да види какво става навън.
В това време бледнеещата луна придърпала малко пухкаво розовеещо облаче за да скрие зад него усмивката си, а мъжът, препъвайки се, задърпал кучето, но нещо се объркало и в крайна сметка така се оплели нещата, че и двамата се тръснали на земята. Кой отгоре, ...