Глава 1
Слепите същества
Безликото сляпо същество се размърда. Братята му спяха. Съществото стана и излезе от стаята.
Усещаше слънцето, което напичаше кожата му. Усещаше тревата под босите си крака и чуваше шума на дърветата. Но не можеше да види нищо от това. Нямаше очи. Нито той, нито братята му.
Съществото глътна от благоуханния въздух за последно и влезе отново в къщата.
Глава 2
Глад
Сляпото същество изпита глад.
"Гладен съм" - искаше да каже то, но нямаше уста. Не можеше нито да говори, нито да яде. Затова легна да спи. Сънят беше спасение от робството на мрака.
Глава 3
Сън
Сънува, че вижда. Сънува дървета, въпреки че не беше виждал нито едно. Сънува трева, сънува и слънцето. ...