-Здравей, Алиса... Здравей слънчицето на мама. Толкова си мъничка. Ръчичките ти приличат на цветенца, устничките ти на розова пъпка, нослето ти на червено копче, а очите ти... Очите ти... Боже, колко познати ми изглеждат...
Уж новородените били синеоки. Всички до едно... Но ти си специална... Очите ти са черни като презрели вишни... И ме гледаш... Виждаш ли ме, Алиса?
Сбръчкваш носле и очаквам да заплачеш... Но ти не плачеш... Също като нея... Гледаш ме бавно и с онзи умен поглед, който сякаш ми казва: " Не се притеснявай. Всичко ще бъде наред. "
Харесва ли ти тук, Алиса? В нашия несъвършен свят чудесата са рядкост. Но ти си едно от тях... Вперила си в мен тези твои черни очи и сякаш чакаш да ти разкажа приказка...
Ще ти разкажа малка моя... Ще ти я разкажа сега, не защото не може да почакаме докато пораснеш, а защото приказката ме изгаря отвътре и иска да бъде разказана...
Приказката за "Другата дъщеря"... Слушай:
Имало едно време... Майка, татко и дъщеричка...
Имаше миличка... Имаше. ...