Преди 17 години и половина едно влюбено момче пътувало в трамвай номер пет. Към Овча купел. На коленете му седяло високо красиво момиче.
При един негов силен порив той видял бъдещето им. Заедно. Започнал да рисува по прозореца и в същото време да го облича в думи. Говорел разпалено. Дълго. В Трамвай номер пет. Стъмвало се.
- Ще се ожениш ли за мен? – казало момчето с превъзбуден глас и свита душичка. Тишината натежавала все повече.
- Ще се ожениш ли за мен? – с тих и упорит глас попитало отново. Очите показвали, че отговор ще е необходим.
- Ми да.
- Какво значи Ми Да??? – с леко повишаване на тона. Или тежко.
- Ми да. Да.
Точно това искало да чуе момчето. И няколко спирки рисувало по стъклото все по ярко, шарено и красиво бъдеще. Чак стъклото омаляло.
Те отивали към къщата на момичето. През целия път той събирал смелост и кураж за срещата с родителите и. Имал усещане, че след като тя е поискала да бъде с него абсолютно всичко в този свят е възможно. Даже и да бъдат заедно. Както той го ...