troia (Катя Иванова)
135 3982
20 ago 2024, 16:27

Приказка за приятелството 

  Prosa » Relatos, Cuentos y obras para niños
517 2 16
2 мин за четене

 

Живеел в гората силен и свиреп вълк.  Животните го отбягвали, защото се страхували от непредсказуемият му нрав.

Веднъж вълкът паднал в дълбок кладенец. Започнал да вика за помощ. Минала от там баба Меца.

-          Моля те, извади ме от тук! – примолил се хищника.

-          И как ще ми се отблагодариш? – попитала го тя.

-          Няма да те изям. Ще бъда твой приятел. – обещал тържествено.

-          Не ми трябват приятели. Какво да ги правя? – отговорила мечката и си тръгнала.

Започвал да вие вълка от яд. Времето минавало, а водата в кладенеца била ледено студена. Минала от там Кума – Лиса. Вълкът отново започнал да вика за помощ:

-          Моля те, спаси ме. Извади ме от кладенеца.

-          Извинявай, но аз даром не върша добрини.  Какво ще ми дадеш в замяна? – попитала лукаво  лисицата.

-          Обещавам, че няма да те изям и ще бъда твой приятел. – отговорил уверено вълка.

-          Глупости. Това не струва нищо. – изсмяла се презрително лисана и продължила по пътя си.

Отчаял се вълка. Започнал да примира не само от студ, но и от глад. Не щеш ли минал Зайо – Байо. Вълкът го надушил и веднага му се примолил със сетни сили:

-          Спаси ме, дългоухчо. Обещавам ти да не те изям и да бъдем приятели.

Зайчето се подвоумило. Знаело нрава на хищника, не можело да му се има доверие,  но решило да рискува. Помогнало на вълка да излезе от кладенеца.

Зарадвал се той и започнал да вие от щастие.

-          Благодаря ти мило приятелче. Спаси ми живота. Винаги ще съм ти благодарен, обаче съм ужасно гладен. Ще трябва да те изям.

-          Но ти обеща, че ще бъдем приятели? – извикало уплашено то.

-          Знам, но не издържам на глад.  Извинявай, природата ми е такава. – отвърнал спокойно хищникът  и протегнал огромните си лапи към вратлето му. Стресирано  животинчето скочило само в  дълбокия  и студен кладенец.  Надявало се, че така ще се спаси.

Изръмжал разочарован вълкът и тръгнал да си търси друга наивна плячка в гората.

Изминало време. Живеел си вълкът  спокойно, но за нещастие отново пропаднал в  кладенеца. Обзел го старият ужас, че ще умре сам от студ и глад.  И познал. До него на дъното лежали останките на неговото приятелче зайчето. Вече  наистина нямало кой да му помогне.

 

 

 

 

© Катя Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??