Живеел в гората силен и свиреп вълк. Животните го отбягвали, защото се страхували от непредсказуемият му нрав.
Веднъж вълкът паднал в дълбок кладенец. Започнал да вика за помощ. Минала от там баба Меца.
- Моля те, извади ме от тук! – примолил се хищника.
- И как ще ми се отблагодариш? – попитала го тя.
- Няма да те изям. Ще бъда твой приятел. – обещал тържествено.
- Не ми трябват приятели. Какво да ги правя? – отговорила мечката и си тръгнала.
Започвал да вие вълка от яд. Времето минавало, а водата в кладенеца била ледено студена. Минала от там Кума – Лиса. Вълкът отново започнал да вика за помощ:
- Моля те, спаси ме. Извади ме от кладенеца.
- Извинявай, но аз даром не върша добрини. Какво ще ми дадеш в замяна? – попитала лукаво лисицата.
- Обещавам, че няма да те изям и ще бъда твой приятел. – отговорил уверено вълка.
- Глупости. Това не струва нищо. – изсмяла се презрително лисана и продължила по пътя си.
Отчаял се вълка. Започнал да примира не само от студ, но и от глад. Не щеш ли м ...