Исполинът раздвижи зеления ореол за поздрав към утрото. Капчици роса се търкулнаха и посипаха като бисери около дънера. Кълвачът подаде главичка, заслуша се в пеещите изгревни лъчи (от тях улавяше ритъма) и изтрака с пет тържествени удара.
Вълшебникът се протегна с щастлива усмивка и скочи енергично от леглото. Отвори със замах вратата и се изправи лице в лице с Нощен. Поклони му се почтително и се отмести за да влезе. Последва го. Търпеливо почака да легне, зави го и прошепна: Сладък и наспивен сън, драги! Придърпа стол, седна близо до леглото и затвори очи. Пъстри нишки-видения на случилото се пламваха като фойерверки около Нощен, осветлявайки събитията от времето на тъмнината.
Обичаше хората Вълшебникът, но невъобразимия шум на суетата, последван от хаоса сред който живееха, го накараха да се оттегли далеч от тях с думите „Оставям ви и няма да ме видите повече“. Беше толкова отдавна, векове или хилядолетия минаха оттогава, беше забравил. Присещаше се понякога за ония времена. Печалн ...