Ден втори от престоя на Мими в болницата.
Лекари и сестри се суетяха цял ден край нея. Бяха забелязали нейното странно подобрение и не можеха да установят от къде идва то. Пускаха ѝ изследване след изследване, мериха ѝ кръвното, температурата и какво ли още не. Така не установиха на какво се дължи това, но, Мими знаеше. Та нали беше видяла тайнствения залез в страната на сънищата – залеза, който лекува мъка и печал, който лекува и най-страшните болести. И най-вече, ти показва пътя, верния път, по който да вървиш. Тя само тайнствено се усмихваше на суетенето около нея, стискаше в юмручето си вълшебното лековито цвете – подарено ѝ от самотната вещица и чакаше да дойде отново вечерта. Чакаше да дойде онази привечерна тишина, в която мирът и спокойствието ще имат своя превес. Тогава, Мими знаеше, че тя пак ще дойде. Тя ще дойде – нейната фея на сънищата и ще я отведе в нова приказка.
И ето денят вече клонеше към своят край. Суетенето в болницата престана. Мими беше в очакване. Тя знаеше, ч ...