ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Настъпваше топлата московска нощ, а наоколо е светло. Небето беше с цвят на портокал, а сенките към основите на сградите се обливаха в ултрамарин.
Белоруската гара! Ескалаторът ме изхвърли от змийското си тяло. Краката се понесоха към автобусната спирка. А там “очеред”, ред не като нашия. По навик се спуснах към отворената врата на рейса, но множество ръце и намусени погледи ме върнаха на края на опашката.
Чувствата ми на долния етаж ме устремиха към двете нули. Наоколо - ни кост, ни вест от тях. Пребягах към ултрамариновата сянка и отдъхнах с облекчение. Чак сега се загледах в екрана на светналите отсреща прозорци, там сенките се гонеха и изчезваха през стените. Нещо ме грабна за яката и бодна в гърба. Глас от ада ми заповяда на руски:
- Живота или портфейла? – Не виждах притежателя на гласа, но почувствах острието на нож да гъделичка страха и ребрата ми. Мислите, като компютърна програма, наскачаха по невроните на мозъка. Парите съм скрил, а другото - на босия цървулите. ...