Не знам колко време бях лежал в безсъзнание, но когато се свестих, вече приближавахме предпоследната гара. Лежах на седалката в купето, а от момичето и мъжа нямаше и следа.
Как ме изиграха само! А аз наистина вярвах, че тя се страхува и искрено й помагах.
Спомних си отново онова лице...
Странният пътник бе същият, който се бе представил за неин дядо само няколко минути по-рано. Наистина бях голям глупак, не можех да повярвам, че не го познах веднага, вързах се на представлението и доброволно бях оставил багажа си в купето без надзор. Но ето каква работа вършат едно вехто палто и малко мръсотия по лицето. Бяха ме измамили и ограбили! Кой от двамата ме беше ударил - нямах никаква представа, а и беше без особено значение.
Заех се да прегледам багажа си и установих, че липсва единствено фотоапаратът. Всичко останало бе преровено и захвърлено настрани като ненужно. Малкото плюшено мече гледаше тъжно от пода. Бръкнах бързо в джоба си и извадих портфейла си. Естествено, той беше празен. Така ...