60 мин за четене
ПРИКЛЮЧЕНИЯ С КОЛЕДЕН ПУЯК
Ако беше жив Бранислав Нушич, като нищо бих му изпратил писмо с гореща молба да опише с неговото неповторимо чувство за хумор тази история. Да, но не е. Затова и не съм го направил - не може просто ей така да изпратишш писмо, на чийто плик е написано само твоето име като подател, а от точния адрес на получателя няма и помен.
Предполагам, че сега Нушич си пие препеченица със своите герои някъде „горе” и се мръщи на моите дилетански графомански напъни. Но вината си е негова – успя да стане прочут писател и комедиограф, консул, директор на Сараевския театър, накрая и академик, но побърза да замине при свети Петър още в началото на 1938 година, ненавършил даже и 74 години, вместо да поживее още толкова.
Все пак като възпитан човек прецених, че няма да е редно да го деранжирам с едно мое персонално посещение в сегашното му местопребиваване. От друга страна „известни” допълнителни съобръжения ме принудиха да се откажа от подобно еднопосочно пътуване. Затова за него ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse