54 мин за четене
ПРИШЪЛЕЦЪТ
Овцете кротко хрупаха сочната трева, разпилени като пухкави прецъфтели глухарчета по зеления килим на ливадата. Сред тях, подпрян на гегата в избелелите си дрехи, овчарят Божан прехласнато наблюдаваше багрите на залеза, запалил ослепителен пожар в тревожното небе. Откъм дола невъздържано се надигна стаеният вечерник и хладният му дъх изсвири в опалените от слънцето клони на скупчените по синора тръни.
Овчарят премигна със зачервените си от заревото на залеза очи и се размърда. Подсвирна, завъртя кривака над главата си и подкара стадото към долния край на пасбището, откъдето се въздигаха по заобленото теме на баира тесните стари улички на селото. Затрогнат от щедро хвърляното с пълни шепи вълшебство на слънцето, Божан извади кавала, който носеше винаги със себе си, облиза изпръхнали устни, и засвири. Мелодията стресна отегчената тишина и прикова вниманието на смълчаните дървета. Вдигнаха глави овцете, заслушани в тъжната мелодия. Свиреше я още като дете. Тя беше първата, к ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse