ПРИЯТНО МИ Е
Когато седя в градинката, наслаждавам се на пролетното слънце, на глухарчетата и на жълтите цветенца, впили се в живата зеленина наоколо – тогава съм толкова щастлив, че остарявам, почернявам и мога спокойно да се радвам на всичко. Да се радвам, че не се налага да градя кариера. Да съм щастлив, че дори на тази възраст мога да си позволявам да бъда преграда пред някого. Да не се налага да ставам сутрин в шест и да тръгвам за работа преди да съм си изпил кафето. Да установявам, че има и красота, различна от женската. И никой да не ме търси, защото вече няма защо.
Когато седя в градинката на припек и боготворя зрялата си възраст, изведнъж установявам наличието на много причини да съм щастлив, че не съм вече млад. Не крещя по улиците и не се наливам с алкохол от сутринта: не ми е приятно, а и нямам достатъчно пари за това. Не страдам от липса на наркотици, защото никога не съм ги употребявал: няма как да се пристрастиш към нещо, което не познаваш. Не се налага, в крайна сметка ...