Тази сутрин Гьорги стана рано, за да погледа мурафета пред банката. Той се сля с тълпата и наред с другите започна да спори. Когато всичко свърши, тръгна към къщи. Мина по малкия сокак, настрани от Узунчаршъ. Спомни си, че навремето тук беше обущарницата на Колю Чизмара (К. Честименски). Минаваше се през двора и една малка вратичка и се влизаше в одаята, където се събираха съкварталците и хората на Пловдивския революционен комитет. Кочо сам си запали дюкяна, за да се даде иширет за вдигане на въстанието през 1876 година.
Учен чиляк беше Гьорги. И сина си изучи. Беше завършил мъжката гимназия "Александър". Тя се намираше на десния бряг на Марица. Издигнаха я през 1885 година. Покривът й се извисяваше над прихлупените къщурки и като нагиздена мома се кипреше пред сияещите лъчи на слънцето. Много поколения бяха преминали през нея. На всички тя даде духовната си закалка. Близо 1200 ученика помнеха името на любимия си учител Димитър Благоев. Незабравими бяха часовете по български, руски и и ...