Село Змейково

Глава 42

  Краз вървеше по пътеката към съдбата си. Големите и величествени дървета скриваха почти напълно слънцето.  Упир бе най-висшата форма на вампир в света, в който живееха. Той олицетворяваше изначалното зло. Зародено в недрата на планета, то бе събудено от самата Кибела, когато тя вдъхна живот и на планетата. Това грозно и зло същество, този всемогъщ бог чакаше своя подопечен. Краз застана пред него покланяйки му се и заставайки пред него с подвито коляно.

 - Краз ти си позор за вида си… - поде богът на злото, а очите му вместо цвят танцуваха огньове.  – Това, че стана подвластен на човек, те отслаби и сега даже имаш чувства към жената, която те уби! Това не го разбирам? По-нормално беше да искаш мъст, да я преследваш и убиеш. А ти даже позволи тя да те закотви на морското дъно!

 Краз свел глава мълчеше. Знаеше че няма смисъл да му противоречи. Това същество никога не бе милвано, не бе обичано. Именно затова то никога не бе имало чувства към никого, към нищо. Никога не бе живяло с друго същество. То не разбираше какво е да си човек, какво е да изпитваш чувства, да обичаш.

 - Чувствата, които изпитваш, -продължаваше с речта си Упир …няма как да бъдат изкоренени освен със смъртта ти. Върнати веднъж няма друг начин освен да те убия. 

Краз вдигна глава и се изправи!

 - Нима ще ме убиеш, мен първия ведмаг, който сътвори? – очите на вещера-вампир светеха в червено и погледнаха в огнените очи на господаря на злото.

 - Аз нямам сантимент към теб, Краз. – отвърна Упир. – Ти ми служи добре, но вече служиш на други интереси, за това не си ми нужен вече!

 - И просто така, ще отнемеш живота ми? – Краз се приближи по-близо до съдника си. А Упир вдигна ръка и от гората излязоха два ведмага. Те го гледаха озлобено с червените си очи, и се готвеха за битката. Богът на злото отстъпи назад плесна с ръка и зад него се появи огромен кокалест трон, на който седна и почна да се наслаждава на зрелището с широка усмивка. Двамата ведмага изстреляха по една огнена топка и се втурнаха право към жертвата си. Краз реагира моментално с две водни кълба, които ги изгасиха и посрещна с крак в корема първия вещер-вампир, и моментално удари един силен пестник на втория. Последва огнена топка, с която го запали. Ведмага взе да тича докато не се овъгли напълно. Втория се изправи и хвърли огнена мрежа към Краз, но той се дръпна и го атакува с малка вихрушка, която предизвика от нищото. Противника на Краз се понесе във въздуха и когато вихрушката утихна и нищо не подозиращия зашеметен ведмаг тупна на земята пред Краз, който веднага му строши врата и му откъсна глава. Хвърли я в краката на Упир с думите:

 - Какво точно ми пречи, пак да съм най-добрия ведмаг в света?

 - Това, че си победил двама млади ведмага не те прави най-добрия. – каза Упир и си изпука кокалчетата на ръцете. Богът рязко изпъна ръце удряйки Краз, който полетя на стотина метра от предишната си позиция удряйки гръбнака си в един огромен бор. Бора се разтресе от удара и няколко сухи клона се отчупиха и паднаха. Краз се замая от удъра. Упир обаче не чакаше да се съвземе. Приближи се и го грабна с две ръце след това го хвърли през дърветата в гората. Ведмета полетя надолу помитайки със себе си всички дървета, клони и храсти преди да се спре в огромен бук. Той не си усещаше гръбнака. Опита се на изчезне, но Упир не позволи на ведмага да използва магия. Блокира я със заклинание. Краз направи опит да се изправи, но залитна и пак се строполи на земята. Усети удар с крак в гръбнака си, който до преди миг даже не усещаше. Последва втори удар пак в гръбнака като последва и полет. Краз се удари в поредното дърво, но то бе по-малката опасност. Слънцето още не беше залязло, а Краз бе паднал в осветена зона. Кожата му буквално пламна, а насреща му Упир идваше бавно и смеейки се. Краз извика с всички сили:

 - Ааааааааааааа… - болката, която чувстваше беше много силна. Огъня от горящата му кожа се разрастваше. Той бе обещал на Антига, да я чака. Произнесе някакви слова на ум за да не чуе богът на злото. Над тях се появиха черни облаци, които скриха слънцето и започна да вали силен дъжд. Този път Упир не успя да блокира магията му. Ведмага се изправи целия горящ. Последваха нови две заклинания, знаеше, че докато вали дъжда от неговите облаци Упир няма да може да го блокира. С едното заклинание ускори възстановяването си и изгаси огъня по себе си, а другото бе за защита от слънцето. По кожата на цялото му тяло премина тъмно зелена светлина. Тя постепенно попи в него. Сега дори Упир да махне облаците той нямаше да има проблем със слънцето.

 Още веднага усетил плана на Краз, бога на злото размаха ръце и облаците се разнесоха, залязващото слънце блесна. Но вече бе късно! Краз не дочака бога да се чуди защо не изгаря, в ръцете му се появи огнен меч, с който  директно го нападна. Но Упир се защити с огнен щит, който появи в ръцете си. Краз го спъна и го повали на земята, след което отново посегна с меча но Упир го прониза с лъчи от огнените си очи. Краз извика силно, тъй като рамото му почна да гори. Той се отмести и побягна в гората.  Упир се изправи и извика силно:

 - Краз, бягай… но знай, че аз съм зад теб, ха-ха-ха. – смеха му се чу на километри от тук. Краз бе застанал зад един дъб държейки се за зарастващото рамо. Той знаеше добре, че Упир ще го намери. И така и стана богът на злото се появи пред него с ухилената си зла физиономия. Но Краз го изненада като на свой ред го прониза с червени лъчи в корема. Злият дух Упир извика от болката. Краз се възползва отново хващайки го през кръста и захвърляйки го в съседното дърво. Удара замъгли погледа на божеството, а Краз не спря до тук. Той отново опита да го изгори с червения си лъч. Но Упир се премести и дървото зад него пламна. Краз не очакваше това, и Упир забеляза почудата му и изправяйки се хвърли пламналото дърво по ведмага. Влюбения ведмаг избегна дървото но, когато видя как огъня се разпространява щракна с пръст и над огъня се изля огромен обем вода под формата на дъжд от малък облак появил се над огъня. Но това разсейване беше добре дошло за богът-вампир. Той веднага си материализира огнен меч, с който прониза Краз в гръб. Ведмага падна на колене, а от устата му бликна кръв. Тя се разтече по черната риза и се сля с черната почва под краката му. Пред него се появи усмихнатото лице на Антига. Тя бе облечена в къса червена пролетна рокля на бяло жълти цветя. Любовта на живота му закачливо го бутна и после се затича бягайки от него, а той хукна след нея. Това бяха едни от най-щастливите им моменти. В този спомен те точно бяха разбрали за чувствата си, макар че още се ухажваха. Той я стигна и поваляйки я на тревата и каза закачливо:

 - Красавице, ще бъдеш буквално омагьосана от мен…

 - А, ти не си ли вече омагьосан от мен, красавецо? – попита смеейки и преструвайки се, че се бори младата вещица, а той и се усмихна. Пребори я лягайки върху нея се и загледа в светло сините ѝ очи. После се наведе над устните ѝ. Тя леко ги отвори в очакване, а Краз леко несигурно допря неговите до нейните. Това беше първата им целувка. Той усети вкуса на устните ѝ, тя на неговите. Този миг беше прекрасен, Краз нямаше да го забрави никога. Когато се изправиха, нещо в спомена се беше променило. Погледа му беше привлечен от долитаща огромна сова, която кацна на рамото на Антига. И бъдещата му жена застина като паметник. Той притеснено се огледа не осъзнавайки какво се случва.

 - Не забравяй, какво ѝ обеща? – каза совата.

 - Да я чакам! -прошепна Краз, осъзнавайки че кръвта му изтича. Но сега усети как органите му горят, от изваждащия се огнен меч, който прогаряше органите му. Всъщност едва сега осъзна, че Упир изважда меча и се готви да му отреже главата. Краз отвори очи и бързо се претърколи по поляната. Но усети как силите му го напускат. Той се опита да стане, но не успя, а връхлитащото го разгневено божество бе скочило с насочен огнен меч към главата му. Краз погледна със страх. Но преди Упир да отреже главата му Краз материализира огнен щит, с който се предпази.

 - Знаех си, че битката ми с теб ще е интересна … - поде разговор бога на злото.  – Но е време да приключваме, не мислиш ли?

 Упир материализира огнено копие в другата си ръка и направи опит да прониже рамото на Краз. Но ведмага го парира със щита. Тогава рязко отпусна и натискащия с всички сили бог на злото падна върху щита. Тогава Краз го  преметна със сетни усилия. Силите на ведмага взеха да привършват, заради раната му, която се влошаваше. Той се отпусна на тревата дишайки тежко, докато Упир се изправяше със свежи сили и ухилена физиономия.

 - Чак ми се прииска да ти подам ръка. – засмя се като го погледна Упир. – Изглеждаш като когато те възкресих.

 - Да, не беше го правил. – каза Краз, докато мислено прошепна възстановяващо заклинание. Но Упир не чакаше той нападна с огненото копие. Краз започнал леко да възвръща силите си материализира огнен меч и още лежейки парира удара на божеството. После рязко се изправи и от очите си изстреля към Упир две светкавици. Те поразиха неподготвения бог в гърдите. Упир се строполи на земята а, от овъглените му гърди се разнесе мирис на изгоряла плът. Те пушеха обилно. Един облак застана над божеството, и  огромна мълния от небето се извиси, която моментално порази Упир. И бога на злото започна да гори в ужасяващ огън. Краз се изправи. Но вместо на умре, първичното зло също се изправи смеейки се. Докосна гърдите си и огъня по тялото му изгасна. Овъгленото му месо придоби предишния си косместо-отвратителен вид, а след това каза величествено:

 - Много си малък и незначителен, за да можеш да се мериш с мен! – последва огнен дъжд от огнен облак застанал над възстановяващия се Краз. Ведмага създаде над себе си предпазваща невидим стена. Но Упир не спря до тук, той хвърли огромно огнено копие! В едната си ръка Краз, отново материализира огнен щит и се предпази. Но, бога на злото хвърли следващо огнено копие, и следващо, и още едно… Краз успя да отбие всичките, а огнения дъжд не спираше. Докато злият дух материализираше поредното огнено копие, ведмага създаде огромен облак, който директно погълна огнения облак. Дъждът от огън спря. Краз парира поредното хвърлено копие и нанесе удар в слепоочието на Упир с огнения си щит. После материализира в другата си ръка меч, с който го прониза в гърдите. Бога бе повален за пореден път, но отново се изправи и тръгна на щурм с поредното материализирано копие. От устата му още течеше кръвта, от раняването преди малко в гърдите. В очите на Упир огънчетата горяха с пълна сила и изстреляха пред него огнени кълба. Краз ги отби с огнения си щит, но не успя да парира удара в рамото. Пое го и се строполи отново на окървавената и от двамата трева. Но Упир също падна завличайки се с копието, което държеше. Краз извика от изгарящата го болка, а Упир се нахвърли върху него със серия от пестници по лицето на ведмага. Заклинанието за възстановяване още действаше, и Краз изчака бога-кръвопиец на спре и го изгори с червените си лъчи от очите си. Те засегнаха едното око и шията на бога, преди да ги спре с ръка, която също бе поразена, но бързо по нея се появи огнен щит, с който Упир се защити. Окото и шията му се възстановиха моментално. Краз на свой ред стана и го избута с шут в едно от близките дървета. От удара дървото се пречупи на две, а Упир седна под него чакайки го да се прекърши назад. Смехът на бога-вампир отново проглуши гората. Около тях двамата още тлееха малки огънчета от огнения дъжд. Те не бяха толкова опасни, колкото Упир.

 - Знаеш ли… - каза леко задъхан Упир. Краз и той се подпря на съседно дърво. Почивката му идваше добре за да възстанови тялото си. Въпреки, че заклинанието му за възстановяване действаше, той не можеше толкова бързо като бог да възстанови силите си. Но пък се възползва от почивката, за да го поднови. Докато той мислено повтаряше заклинанието, Упир довърши изречението си: - … възхищавам ти се! Ти си единствения, който е издържал битка с мен, вече един час. И въпреки, че нямаш шанс да ме победиш – та, о богове, аз съм бог! Но ти не се отказваш, виждам в очите ти как в съзнанието ти е все тази вещица. Ако не знаех, че си ведмаг щях да си помисля, че те е омагьосала. Но, не ти си влюбен! – Упир бавно се изправи, Краз го видя и побърза и той да е подготвен за следващия му ход. Но бога-кръвопиец продължи монолога си:

 - Любов! Една дума, която не значи нищо. Едно чувство, което не изпитвам, което и ти не можеш да изпитваш. – той направи отново кратка пауза замисляйки се. След което поклати глава и продължи: - Не трябва да можеш да изпитваш нищо! Не трябва, о велика майко богиньо, та ти си ходещ кръвосмучещ труп с магически способности.

 - С думи ли ще ме убиваш, Упир? – попита Краз, а бога на злото пак се засмя, и отново поде:

 - Ти си вече мъртъв, но сега трябва да ти отнема и живеца, който сам ти дадох, тогава преди толкова много години.

 - Е, какво чакаш? Хайде поправи грешката, която направи тогава! – Краз вече възстановил силите си закрачи сигурно из дърветата, мрака бавно но сигурно обхващаше гората. Слънцето залязваше, а на ясното небе се появяваха първите звезди. Очите на една огромна сова проблеснаха в полумрака, а в съзнанието на Краз се появи специално заклинание. Заклинание, което той не бе чувал никога, но отлично разбираше. Такова заклинание би повалило всяко божество. То бе обвързано с планетата, на която са.

Упир се подсмихна и тръгна бавно към Краз. Но  Краз изрече думите, които чу в главата си. Злия дух-вампир спря като вцепенен. Огнените му очички само мърдаха ту наляво, ту на дясно. Даже устата му бе парализирана.

„Сега изцеди цялата му кръв“ – каза гласът в главата му. Краз се нахвърли върху Упир и веднага захапа шията му. Кръвта му беше вкусна като меден нектар. Той с огромно задоволство я поглъщаше, а тя проникваше през устните му в стомаха му, и от там в сърцето му. Сърцето му захранваше с божествената кръв цялата му кръвоносна система. От там кръвта  на Упир взе да възстановява органите му, като почна с мозъка, а от там възстановяваше всяка закърняла клетка на организма му. Той не спираше да смуче кръвта на издъхващия Упир. Тялото на бога се съсухряше докато не стана на прах, която се разпръсна из поляната. Краз се облиза, а очите му светнаха като две малки огънчета, които никога вече няма да угаснат. Битката бе приключила, и победата беше на Краз. Той погледна с оцапаната си с кръв уста към огромната сова на дървото в другия край на поляна и, ѝ кимна. Тя също го погледна с огромните си жълти очи и скочи от дървото. При скока се преобрази в прекрасно момиче с зелена кожа, коса, която сменяше цвета си от рус на черен, от черен на червен, от червен на рус. Очите и бяха огромни и жълти, тя бе облечено в жълта дълга рокля на червени розички. Докато крачеше към слисания ведмаг, цветчетата по роклята и се движеха в различни посоки. След миг сменяха посоката си, след още един отново я променяха…

 - Сега вече имаш цялата сила на тази планета… - каза девойчето с нежен и звънлив глас. – Сега ти си върховен бог на тази планета, но това е и огромна отговорност!

 - А, Кибела? – попита плахо Краз.

 - Още ли не си осъзнал? – тя му се усмихна. – Аз съм Кибела! Аз съм и изкуствения интелект Сова! Преди да почне всичко това ние се сляхме в едно в името на това, което следва!

 - А? А…какво следва? – Краз още не разбираше ситуацията, както и ролята, която вече му беше отредена…

Следва...