Глава 42
Краз вървеше по пътеката към съдбата си. Големите и величествени дървета скриваха почти напълно слънцето. Упир бе най-висшата форма на вампир в света, в който живееха. Той олицетворяваше изначалното зло. Зародено в недрата на планета, то бе събудено от самата Кибела, когато тя вдъхна живот и на планетата. Това грозно и зло същество, този всемогъщ бог чакаше своя подопечен. Краз застана пред него покланяйки му се и заставайки пред него с подвито коляно.
- Краз ти си позор за вида си… - поде богът на злото, а очите му вместо цвят танцуваха огньове. – Това, че стана подвластен на човек, те отслаби и сега даже имаш чувства към жената, която те уби! Това не го разбирам? По-нормално беше да искаш мъст, да я преследваш и убиеш. А ти даже позволи тя да те закотви на морското дъно!
Краз свел глава мълчеше. Знаеше че няма смисъл да му противоречи. Това същество никога не бе милвано, не бе обичано. Именно затова то никога не бе имало чувства към никого, към нищо. Никога не бе живяло с др ...