Нежен и игрив, весел сноп слънчева светлина се разшава из разхвърляното бюро на прокурор Стоянов. Той присви очи и проследи произхода на лъча между клоните на раззеленяващото се дърво. Слънцето беше пробило облаците като куршум мозък.
– Навсякъде е пълно с провокатори – измърмори. – Човек не може да си върши работата на спокойствие. Защо ми е слънчева светлина, като имам това? – И той посочи с дебелия си показалец настолната лампа. Тя не светеше. Изръмжа свирепо: – А? Защо ми е? Как мога да съм сигурен, че това не е някакъв нов способ за извличане на информация? Прилича на обикновен слънчев лъч, да, но аз много добре зная, че слънцето е предавател. А всеки предавател при определени обстоятелства може да стане приемник. Следователно е способен да извлича и приема данни. Какво е слънцето, ако не шпионин, питам се. И слава богу, имам отговор.
Дръпна пердето и пусна настолната лампа.
Тлъста хлебарка са шмугна под корицата на сив класьор и този факт направо вбеси прокурора.
– Ама на како пр ...