Измъчи се Рада докато износи бебето. То се напираше да излиза без време. Мъж и като писано яйце я гледаше и обикаляше. Не бяха млади вече, друго си нямаха... Като се разриташе малкото, Рада туряше ръка отгоре му и думаше : 
- Стой, стой... на малко си още... да изпролети па тогава...
В ранната пролет се роди, момиче. Кръстиха го Стойна. Другите деца хилави, болнави, Стойна румена, здрава. Порасна силна, яка девойка. До някъде ходи в школото ама по я влечеше в краварника и се хвана млада, зелена още доячка. Ръце здрави имаше, снага тежка, работеше и се не оплакваше. Ергените я не заглеждаха много, че в гръб некои пъти я не познаваха, че е жена. Тя, като че и не забелязваше.
Чудеше се баща и що да я прави, верно тя млада беше още, ама и после, кой ще я подири. Па и те с Рада отпадаха, зет им требваше. Дочу от негде, банкер от града жена кротка си диреше, домакиня. Артисал и той на години, некоя да свият кокале вечер заедно. Подири го, дойде на сгледа. Ем пари имаше... Първо поприказваа, баща и я фали колко умеятна е дом и при кравите. После я викна. Седна Стойна порече...: - Добре си ни дошел баю, оти можем я да сторим за вазе...- па отведнъж млъкна, като да и беха отхапали езика. 
Господин банкера я гледаше от гор до дол, като да я купуваше. Трепна Стойниното сърце, като на гъргуличка и аха да литне, да побегне. Усети душичката и какво става. Наляха и се очите с вода и такива като локви кални ги обърна към баща си та го погледна. 
- Що тате, тегнем ли ви....
Баща и се хвана за главата... Тръгна си господина...
Стойна стана още по тиха. Малко с другите говореше, на кравите пееше и ги мъмреше..., а глас имаше, ако викнеше на край село се чуеше.
- Убаво пееш Стойне - стресна я тракториста  Марин еднаж. 
Идеше той често напоследък, задеваше краварките. Стойна бегаше на страни.
- Другите са на обед - врътна снага тя тежко.
- Що си ма Стойне, не видиш ли, че за тебе доаждам....
Стойна се опули на среща му. Гледа го като да не беше го виждала. Голем, тежък, едър мъж. Дето стъпи дупка остая. Разтупка и се сърцето, трепна и душата.
- Що сакаш от мене - издума.
- Пей ми, така да те слушам... цел живот да ми пееш...
Стойна и идеше да се фърли връз него и да го нацелува по страните. От тая мисъл пламна целата, че стана алена и сведе очи.
Че сватба ли стана, за чудо и приказ. Двамата, като родени един за друг. Нея вечер като влезнаха у собата, Стойна се пущи в ръцете му и взе да лепи устни дето свареше по лицето му. Як беше Марин, одържа я, че я метна връз чергата и що беха таили двамата, се си дадоха. За пръв път се усети жива тя. Тая нощ, спа като жена, обичана, приласкана, свита в силни ръце.
Веднъж начумерена се прибра от краварника...
- Само ме хокат, проста селянка съм била, да говорим не можам..., така ще си умрем... - а от очите аха рев да тръгне.
Марин я прибра до него си...
- Да викна даскала, да те учи, сакаш ли...
- Може ли - дигна поглед тя...
Рече и стори го. Стойна на кравите букви думаше, у прахоляка и у брашното кога месеше - пишеше, доде копаше у двора на пипера за царе разказваше... Даскала идваше веднъж в седмицата да я препитва и да и показва. После книги взе да и носи... Похубавя Стойна, погледа и друг стана... , говора и.... Марин, и той покрай нея взе да чете. Некой път тя заникнала книгите, па той разбърка гозбата, па и загараше некога. Не се оплакваше, само викаше - Само ти готвиш толко вкусна, на ръцете си изедох. Тя го поправяше със смях и му казваше как правилно думите да каже. 
Мина се време даскала дойде по друг. С нови дрехи, тържествен някак. В ръцете му тънка книжка.
- Стойне - рече - колко знаях, дадох ти. На дипломата ти е това. Завърши...на там в града требва да одиш...- и я връчи.
Стойна ревна, като дете, а беше жена вече голема. Марин и той сълзи му покапаха.
Заведе я и в града, тамошни дрехи и купи и я изучи..., а тя се върна...пак в краварника, бригадирка стана на доячките, а после за докторка на кравите остана. Марин го боготвореше нищо че беше видяла мъже млади, хубави, начетени. Нищо, че и в града я викаха в института работа да почне. Тя рече по селски: 
- Мой Марин си не давам, той ми очите отвори, и от село не излазам, и там кравите доктор искат...
Разбра я професора и селския говор и думите и душата ѝ...
- На добър час Стойне - стисна и ръката.
За късмет нейн и майка и и баща и живи беха та я видеха, и бригадирка, и докторка, и майка.

Г. Христова