Измъчи се Рада докато износи бебето. То се напираше да излиза без време. Мъж и като писано яйце я гледаше и обикаляше. Не бяха млади вече, друго си нямаха... Като се разриташе малкото, Рада туряше ръка отгоре му и думаше :
- Стой, стой... на малко си още... да изпролети па тогава...
В ранната пролет се роди, момиче. Кръстиха го Стойна. Другите деца хилави, болнави, Стойна румена, здрава. Порасна силна, яка девойка. До някъде ходи в школото ама по я влечеше в краварника и се хвана млада, зелена още доячка. Ръце здрави имаше, снага тежка, работеше и се не оплакваше. Ергените я не заглеждаха много, че в гръб некои пъти я не познаваха, че е жена. Тя, като че и не забелязваше.
Чудеше се баща и що да я прави, верно тя млада беше още, ама и после, кой ще я подири. Па и те с Рада отпадаха, зет им требваше. Дочу от негде, банкер от града жена кротка си диреше, домакиня. Артисал и той на години, некоя да свият кокале вечер заедно. Подири го, дойде на сгледа. Ем пари имаше... Първо поприказваа, б ...