28 jun 2008, 22:05

Просто така? 

  Prosa » Otros
1081 0 2
2 мин за четене
Всяка нощ в сънищата ми съм навестявана от някаква разновидност на Аз-а. Тази разновидност се съставлява в безплътно присъствие, облечено в повей над полета теменужки и парфюмирано със сребърен звън. Тя носи най-странната шапка, която съм виждала: на мястото, където се предполага, че е главата й, има плетена кошница от лъчите на синя звезда, украсена с панделка от Средиземноморски лазур. Гласът й е мощен като океанска вълна и въпреки това беззвучен, а погледът й е рентгенов, въпреки че е невидим.
Всяка нощ в сънищата ми ние си говорим. Всъщност тя (мисля, че ако има пол, той е женски) говори, а аз слушам и от време на време задавам по някой и друг въпрос.
Аз знам, че се срещам с нея. Макар че рядко си я спомням, тя е там, разпръскваща морска пяна със своя не-глас и озаряваща нощите ми със сияйния си не-поглед.
***
Тази вечер тя каза:
- Знаеш ли, мила моя, защо хората пишат с пера? Не знаеш, защото не можеш да видиш свързаността на всички атоми и символиката на всяко съединение. Не може ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Линда Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??