Linda (Линда)
44 68
28.06.2008 г., 22:05 ч.

Просто така? 

  Проза » Други
5.0 / 2
1104 0 2
2 мин за четене
Всяка нощ в сънищата ми съм навестявана от някаква разновидност на Аз-а. Тази разновидност се съставлява в безплътно присъствие, облечено в повей над полета теменужки и парфюмирано със сребърен звън. Тя носи най-странната шапка, която съм виждала: на мястото, където се предполага, че е главата й, има плетена кошница от лъчите на синя звезда, украсена с панделка от Средиземноморски лазур. Гласът й е мощен като океанска вълна и въпреки това беззвучен, а погледът й е рентгенов, въпреки че е невидим.
Всяка нощ в сънищата ми ние си говорим. Всъщност тя (мисля, че ако има пол, той е женски) говори, а аз слушам и от време на време задавам по някой и друг въпрос.
Аз знам, че се срещам с нея. Макар че рядко си я спомням, тя е там, разпръскваща морска пяна със своя не-глас и озаряваща нощите ми със сияйния си не-поглед.
***
Тази вечер тя каза:
- Знаеш ли, мила моя, защо хората пишат с пера? Не знаеш, защото не можеш да видиш свързаността на всички атоми и символиката на всяко съединение. Не може ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Линда Всички права запазени

Предложения
  • БогданаКалъчева (Богдана Калъчева) Първата
    Първата
  • vega666 (Младен Мисана) Чудото на нощта
    През последните няколко седмици се мъчеше усилено да докаже хипотезата на Риман за нулите на дзета-ф...
  • vega666 (Младен Мисана) Мъжът vs жената
    Мъжкото и женско начало са били предмет на анализ от най-дълбока древност. В индийските школи те са ...
  • written-springs (А.Д.) Забранена си ми (10)
    Вече ме опозна, нали? Видя какъв съм и колко струвам. Разбра как действам, когато съм ранен... Само ...

Още произведения »