Част2
Силната светлина го заслепи, когато опита да отвори очите си. Разбра, че не беше сънувал. Реалността беше гадна в прозрачната стая. Когато свикна направи опит да се изправи, но в първия миг залитна. После направи втори опит и успя. Но веднага се приведе, забеляза огромен самолет да прелита над прозрачния му таван. В стаята се затъмни, а Кольо даже легна по корем на прозрачния под мислейки, че самолета е точно над него. Лявото му крило едва не закачи стаята, в която се намираше. Тогава се замисли. Няма никакъв звук? Самолетите са много шумни, но Кольо не чу нищо. Само го видя! Тогава погледна надолу под него бе покрива на сграда, в която работеше. Той се настани удобно на прозрачния под и се загледа как колегите му пият кафе и пушат на покрива смеейки се. Те дори не са разбрали, че го няма! Но как? Ако него го няма нишката се къса. Той бе слепващото звено, все някой щеше да разбере, че има не разпределени поръчки. Най-малкото склада, щяха да се учудят защо нямат нищо за приготвяне ...