Част 9
Върна се в прозрачното помещение. Фотьойла и табуретката го чакаха с книгата оставена на тях. Масата за обяд и стола бяха изчезнали. Той се замисли над това, което се случи в тоалетната. Дядото определено беше отчаян. Но до сега не се беше случвало светлината да става червена и да мига. Какво ли се беше случило със стареца? Горкия Бай Георги, помисли си той. Човека имаше болна жена, за която се грижеше, защо го бяха отвлекли? Какво целяха с това? Кольо се загледа през тавана, небето бе покрито с буреносни облаци. Слънцето много леко проблясваше през тях. Въздъхна тежко и сведе поглед гледайки хижата в боровата гора. Хората все още се забавляваха въпреки времето. Колко щастливи бяха, и не бяха сами! Бяха компания. Опита се да не мисли за Мая. Но тя истински много му липсваше. Липсваха му нежните и длани, които го милваха докато гледаха телевизия, прегръдката ѝ топла, сладките ѝ устни, които целуваше. Липсваха му дори сърдите ѝ сутрешни настроения, когато още не си бе изпила първо ...