Откриха тази седмица, че първият човек на Земята се е появил преди повече от 7 милиона години. Бил е от Чирпан. Изобщо не е от Африка. Напротив, чист българин е бил, обаче без да знае тогава това.
Изглеждал така:
(Не се чете. Вижте под линия. Ако нищо не виждате под линия, значи нямате въображение.)
Възстановката е по останки от зъб, за който се предполага, че е бил последният преди кътник. Но учените спорят по въпроса, защото си имат зъб един на друг.
Древният човек бил тръгнал по работа от Чирпан към Банкя. Спрял се по пътя някъде край Долни Дъбник и там умрял. Няма документални свидетелства за смъртта му. Не е открито завещание. Роднините му не се припознават като такива. Някои завистници твърдят дори, че тогава България изобщо не е съществувала, а е била част от единствената Македонска Земля, представляваща сушата на планетата.
Истината е друга, но никой не я знае.
Ще ви кажа.
Първият човек бил тръгнал всъщност да я търси втория човек. А вторият човек, като разбрал, че първият идва, решил да го убие, за да стане той първи. Малка била Земята, нямало място на нея за двама души. Вторият човек не знаел, че първият е жена и тя му е нужна. Не искал и да мисли за това, понеже изобщо не можел да мисли. Възпроизводството още не било открито, а сексът не се практикувал поради отсъствието на полово разнообразие у новия вид животни: човеците.
Вторият човек причакал първия при Долни Дъбник и го млатнал с остър камък, увит с лиани около дебелия край на гьостерица. Получило се. Смъртта дошла мигновено.
Оттогава вторият човек се смята за първи. Твърди се, че е от Африка. Защото тогава Африка е била навсякъде и никъде: някъде из необятната македонска земя. Както е известно, наименованието на континентите тогава е било условно, защото континенти изобщо не е имало. Хора също. И никой не е бил досетил все още, че земята може да му принадлежи, защото допускали, че тя не може да е собственост на нещо, родено от нея. Хората се страхували и се съмнявали. Всичко е било съмнително в онази прекрасна степен, че животът е можел да се развива без хора.
Днес хората могат да се развиват без живота. Защото смятат, че те са животът.
Какво ли би станало, ако вторият човек не беше убил първия?
Всъщност това е невъзможно. Това е против човешката природа. Ние се убиваме един друг от нине до ден днешен. При това без да ни е нужно: вече не се изхранваме с месото на убитите човеци, както правят другите животни; ние се ядем другояче. Убиваме се от завист, от страсти, от злоба, от алчност. От страх – също. Тъкмо от страх да не загуби нещо вторият човек е убил първия. От тогава до днес злобата убива творчеството, богатството – красотата, алчността – добротата, а бездарието – любовта.
Това са само част от причините, които ясно свидетелстват, че първият човек на Земята е българин. Чирпанец. И вторият трябва да е бил българин. За третия да не говорим.
© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados