5 мин за четене
„Когато плачем, измиваме огледалото на душата си.”
Надписът се намираше над входната му врата и всяка сутрин отделяше по минута, като се взираше в него. Стоеше и сякаш чакаше нещо да му отговори, нещо да се покаже от стената и да му подаде ръка. Това така и не се случваше, ала той продължаваше да изпълнява ритуала си.
Живееше сам от няколко години в жилищна сграда, обитавана главно от възрастни мъже и жени. Забавленията му се ограничаваха до кратките сборичквания с домашната му котка и безкрайното гледане през прозореца на всекидневната. Правеше му удоволствие да наблюдава реката от забързани минувачи, която вилнееше навън.
Беше редактор в голяма издателска къща и вършеше всичката си работа у дома. Работата му беше причината да се премести в този град. Странен, обаче, беше изборът му на място за живеене. Не обичаше нито шума, нито тълпите... Ала апартаментът му се намираше над улица, която ден и нощ излъчваше врява.
Не беше от хората, които очакват гости. Но, когато се случеше някой да ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse