ПЪРВО
Вещицата клечеше пред прихлупената землянка и на пръв поглед изглеждаше мъртва - замръзнала в позата, в която я е оставил Последният*. Пламъците на огъня хвърляха трепкащи отражения върху сведената й глава, очите под затворените клепачи не помръдваха. Съсухрената, древна кожа изглеждаше невъобразимо крехка - като стар пергамент, а неразбираеми татуировки образуваха сложна плетеница по челото и бузите й.
- Тя ли е? - Прошепна Арн до ухото ми. - Изглежда доста... хм, мъртва.
- Ама не е - рекох.
Той ме погледна странно, но си замълча, за което му бях страшно благодарен. И без това бях адски изнервен. В момента до болка се нуждаех от някой, в когото да впия зъби.
Изправих се:
- Чакай тук.
Докато вървях към землянката, посегнах с ръка към костената дръжка на дългата кама, ала не я извадих. Беше просто предпазна мярка. Започнах да се приближавам към вещицата - стъпвах безшумно, доколкото можех на два крака. Козината по протежение на гърба ми настръхна - и то не само защото нощта беше х ...