13
Седемгодишната Олая Джанингстън и майка ѝ – Марта, живееха на улица „Болдър“. Едноетажната им къщурка се намираше в близост до тази на измъченото семейство Ъпългейт.
Малката им градина бе изпълнена със страхотно изглеждащи цветя. Бетонната мивка, обримчена със саксии за украса, излъчваше масивност и студенина, противоположна на топлия есенен климат. Местенцето бе спретнато като гардероб на аристократична дама.
Невръстното момиче се събуди в поредна топла утрин от тих шепот, звучащ приятно. Черната му коса, подстригана на черта, беше разчорлена, но допирът на майчините длани я приглаждаше.
– Събуди се, мила. Трябва да ходиш на училище... – тридесетгодишната жена галеше румените бузки на детето си.
– Добро утро, мамо! – Олая се прозя и протегна ръчички като коте, играещо си с топка прежда, след което се изправи и усмихна.
Лицето на девойчето бе осеяно със ситни лунички. Сините ѝ очи я оподобяваха на принцеса, излязла от страниците на някоя фантастична книга.
– Отново на училище... – ...