Беше късна пролет в Парка на Културата и Отдиха в Москва. Кленовете бяха прецъфтяли и стояха окичени с хиляди малки витълца – въртолетчета. Дърветата търпеливо чакаха, променливото пролетно време да донесе така желаният за тях повей, и семенцата скрити във въртолетчетата да се отправят в пътешествието на живота си.
Ето, че южняка изду бузи зачервени от гръцко узо и българска ракия, опули очи блеснали от турско кафе и образи на хубави, снажни българки, и задуха над Москва с дъх на разкалена африканска пустиня, средиземноморски бриз, цвят на маслина и ухание на кюстендилска ябълка.
Стотици въртолетчета се откъснаха от своите летищни терминали, издигнаха се във въздуха, и полетяха по вятъра с безценният си товар, а кленовите дървета, с корени дълбоко вкопани в земята, тъжно махаха с клони за довиждане на децата си.
Едно от въртолетчетата плавно се спусна надолу, за да кацне на ревера на възрастен, добре облечен мъж, към седемдесетте, седнал на една пейка в парка. Мъжът го взе от ревера си ...