***
Чудеса! Чудеса по света колкото щеш! Обрати, още повече, човек може да види по широката и пъстра земя и за съдби тежки да чуе, а най - хубавото е, когато човек сам усети красивото върху себе си, сладкото в устата си, и да му стане пълно и нежно на душата. Това правеше доброто с хората, а любовта разтваряше свитите сърца - радостта пленяваше душите. Дни, седмици или години можеха да минат и човекът да не може да спре ходът на времето, колкото и да се опитва. Но въпреки тежкият труд, въпреки лошата съдба и самотата, които всеки поне веднъж в живота си преживява, докоснеш ли се веднъж до споделеността и има ли къде уморените ти очи - огледало на цялата вътрешна, твоя вселена - да се умият в погледа на други две, чрез образа на самите тях, но през призмата на друга човешка вселена, то тогава всичко е сякаш един нов свят.
Снегът тихо се сипеше над още дремещото село. Някъде в далечината се чуваше лай, после се обади вълк, заблудил се или приближил до крайните къщи да търси храна. Георги ...