Стоим си двамата с Никой, мълчим и гледаме в Нищото. По едно време той ми казва:
- Гледам четеш и пишеш в някакъв сайт и ми се иска да те попитам, с кой от хората в него искаш да се срещнеш.
Замислих се дълго и накрая му казах:
- С Никой.
- Ами тогава, защо пишеш и очакваш коментари под написаното?
- За да разбера, дали Никой е сред тях.
- В крайна сметка аз съм до теб, защо търсиш друг Никой.
- Ти си моето аз, търся друго аз.
- Значи пишеш и четеш за Аза си.
- Убийствена логика, нима си толкова самовлюбен, да смяташ, че няма друг Никой. Търся него.
- Аааа, значи търсиш друго Аз. Ами опитай се да се промениш и аз ще стана друг Никой.
- Ето тука ти е грешката, ако започна да се променям, просто ще ти сложа други дрехи, но реално ще си пак ти.
- Ясно бутафорна промяна на Аза. Не можеш да се промениш, да не си ти.
- Разбира се ако съществува цялостна промяна, това означава да изчезна аз, а с мен и ти.
- Тогава, какво търсиш?
- Друг Никой, който да промени частично теб и той ще е връзката ми с друго аз.
- Ясно един вид духовно сливане, в което двете аз стават едно и двамата Никой също.
- Отчасти разбираш, но същността ти убягва.
- Никой и Същност са несъвместими неща. Но, докато четох от сайта ме споходи един кулинарен стих:
Загледан влюбен към небето,
в тигана мънички звезди.
А сребърна луна в котлето,
до мене тихичко си ври.
Молба отправил съм към Бога
с рецепта за любов да ме дари.
Да сложа пържени щурчета,
бланширани със секс мечти.
Да хвърля от глухарчета венчета
и люляк с аромат да оцвети…
- Много те моля да спреш, защото ще повърна!
- Що, нали търсиш друго аз в сайта. Моят стих е чорба-есенция на това, което прочетох.
- Друг път не ме питай, с кого искам да се срещна!
- Много ти благодаря за доверието, което имаш в мен и в поетичния ми талант.
И така, продължихме да си стоим с Никой, провесили крака в Нищото и загледани в Него си мълчахме.
© Гедеон Todos los derechos reservados