Жабокът (Гедеон)
369 2157
31 mar 2022, 20:07  

 Никой 

  Prosa
1043 3 15
Произведение от няколко части
2 мин за четене

   Видях го снощи. Седеше на бордюра под уличната лампа, вторачил се в агонията на една нощна пеперуда. Беше облечен прилично, но толкова слаб сякаш всеки момент ще се разпадне. Доближих  и сянката ми се проточи над него. Дори и не повдигна глава.

- Би ли се преместил, защото сянката ти ми тежи.

Усмихнах се.

- Не знаех, че сенките тежат.

- Да, понякога повече от тези, които ги правят.

Пристъпих встрани.

- Извинявай, но пак ще те помоля да се преместиш. Пеперудата има нужда от светлина, преди на напусне земния си път.

Седнах до него.

- Надявам се така не ти преча.

- Напротив, дори е приятно. Отдавна не съм усещал топлината на човешката мисъл. Пък и това ме храни.

Отново се засмях.

- Така, като гледам храненето при теб е рядкост. Всъщност, от кога не си ял?

- Току що ядох.

- Странно, а какво?

- Това, с което се храня редовно.

- И то е ?

- Мечти.

Този път не се усмихнах. Просто си помислих, че отново съм попаднал на луд.

- Не не съм луд. Извинявай, че съм в мислите ти. Не го правя нарочно. Те сами идват при мен.

- Интересен човек си.

- Да, всички ми го казват.

- Защо не съм те срещал досега, все пак градчето е малко и не бих забравил, ако те видя.

- Аз не съм от тук.

- А, от къде си?

- От всякъде.

- Не знаех, че има такова населено място "Отвсякъде".

- Да има и то е ту населено, ту не населено. 

Стоях и мълчах.

- Виждам, че си объркан. Нормално е... Даже момичето, което обичам е объркано с мен.

- А тя, къде е?

- Как къде?! Там, където си е... До мен.

- Ето това не го разбрах!

- Защо, какво сложно има! Аз я обичам и тя ме обича и сме винаги заедно.

- Всъщност си прав и моето момиче е до мен... Но защо не те разбира?

- Защото не вярва в мен. Не вярва за всичко. Не вярва и, че се храня с мечти.

- И аз не вярвам.

- Сигурен съм, понеже не си хапвал мечти. Те са с много по-прелестен вкус от реалната храна и ти дават всичко, дори и това, което никога не можеш да имаш.

- Но, защо тогава си толкова слаб?

Лицето му се разтегна в нещо, като усмивка.

- За да мога да бъда навсякъде. От мечтите не се пълнее.

Изведнъж се изправи.

- Аз ще тръгвам. Помогнах на пеперудата и е време.

Погледнах, животинката беше спряла да се върти безпомощна на шосето.

Той направи няколко крачки и се стопи зад осветения кръг на лампата.

Облегнах се на стълба. Затворих очи и за първи път опитах вкуса на моята мечта. Беше небесен...

» следваща част...

© Гедеон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Различно, интересно и замислящо. Тоест, допадна ми. ✌
  • Няколко души ме питаха, какво съм искал да кажа в разказа. Глупаво е да се пояснява нещо, което не си усетил. Помислете си, какво е сянката и как се създава. Това е нещото, в което няма светлина.
    А Никой е този, който е разбрал, че светлината и мечтите са най-важното нещо в живота.
  • Безжичен, аз все повече оставам с впечатлението, че в сайта по-интересни са авторите (звездоподаватели) и какво става покрай тях. Ето преди да се появи г-жа Колева с неясната си тирада, посещенията на разказа бяха няколко, но след безпочвения брътвеж скочиха на 200, което никак не оборва усещането ми, по-скоро го затвърждава.
    Красимира, Стивън(Стефан) Кинг вече е много
  • Жабокът, ти правилно си забелязал. На мен са ми интересни произведенията. Те са важното. Да се коментират авторите не ми е по вкуса - клюкарско е. Пък и нали сме тук творци - може и да сме аматьори, ама творци, значи най-важното са произведенията... Поздрави...
  • Приятно усещане остава..хм- вкусът на мечтите е небесен. Значи или ти се долетява или ти се дохожда по небето. Та, ако имаш крила - мечтата е лесно изпълнима. Ако нямаш- се напъваш. Нещо определно бъркам, защото с напъване не става - нито да откриеш никой, нито да му преместиш сянката. А ако твойта сянка и неговата сянка съвпаднат. Или изчезнат. Ако изчезнат, значи е станало ден. Не знам тогава. Малко Стефан Кинг...
  • Безжичен, благодаря, че коментира това, което съм написал, а не ми предостави коментар с подзаглавие "Аз съм коментатор даден свише, за да коментирам нещо, без да зная какво, за да видите моето Аз!"
  • Интересен разказ. Оригинално замислен. Отзад се крият и други идеи. Без да сравнявам (това е глупаво за аматьори като нас, но го казвам за буквалистите) асоциирах, повтарям "асоциирах", с някои неща на любимия ми Светослав Минков.
    А за някои от предните коментари: Безсмислена ала-бала с претенции. Много комплексари, ей...
  • Ще ти е трудно да се скриеш при този изказ. В сайта бяхте двама, ти и Ив... и ми е трудно да открия в него достойнство (не пол) Не знаех, че презумпцията за обич и вяра е върху гърба на разгонени котки (може би съм пропуснал, да разбера, че там е изначалното добро ), но в този сайт всичко е възможно.
    И като последно преди да спра това безсмислено дърдорене, ще ти кажа, че в главата ми се върти един сатиричен разказ "Виртуалът" за човек попаднал в виртуалната реалност, след като е пил странно лекарство с нокти от луна, махови пера от пингвини, влагалищен секрет от мартенски котки и много други изконни продукти.
    Желая ти приятен ден.
    Не видях послеписа, явно на теб Ивайло ти е услужил с нещо, но не е топки
  • Съжалявам, Ирина не знаех, че си толкова възрастна и при тази възраст си сменила пола, а нивото е според нивото.
    И аз те съветвам да си легнеш, защото уви не аз те занимавам с глупости, а ти.
    П.п. Едва ли, Щурачето ще падне до нивото на нивото, което предлагаш. Аз отговарям, просто защото си на моята страничка.
  • Винаги получавам адреналинов шок, когато някой ми носи хартиен плик с онова, в което бъркам и аз не знам защо.
    Връщам го обратно от земи нагоре
  • Я!!! "Преносител" на Библията, при това намазан с горчив мед.
    Здравей, Ирина не знаех, че съм имал толкова много пръсти, че да не оставя и един за теб. Никога не бих забравил и един пръст за теб
  • Благодаря, че има четящи, а не ръкопляскащи, които в сайта са преобладаващи.
  • Грешиш, че няма да се чете! За всеки разказ съществува поне по един читател! В този живот всеки иска да бъде "някой", а най-трудно е да бъдеш "никой"! Важно е обаче да принадлежиш на някой!
  • И на мен ми харесва. И е вярно, че нечии сянки тежат, даже нещо повече, пренаселено е с тежки сянки, а хората са изчезващ вид.
    /защото сянките им се хранят с хора/
  • Вероятно този разказ, няма да се чете и няма да се хареса, но го публикувах, защото на мен ми харесва.
Propuestas
: ??:??