Разказ
Първородният съм на Донка и Христо. Коренът им е в Странджата и Източна Тракия. Тя е изтърсакът, шесто дете на Мара и Вълчан. Последният е полусирак, останал без майка, с трети клас образование. Тя – кръгъл сирак, неграмотна, ратайкиня. Само Господ знае съдбата на родителите ѝ.
Видели се, харесали се. Момата си рекла: ”Ако това мòмче не ме вземе, ще умра.” Тя ми го е разказвала. И ето ти фамилията Стефанови. Четирима сина и две дъщери. Тя жънела и пеела по жътварско време. Баща им оцелял в три войни, че и с холерата се преборил. Разказваше ни как изгарящ от жажда, изпълзял от палатката и попаднал на локви с „вода”. Напил се, утолил жаждата и заспал в калта. На сутринта, когато се събудил и се огледал, видял, че се намира на мястото, където е бил обозът с конете. Нямало жажда, нямало температура. Така миксерът от дъждовна вода и конска урина го спасила.
Уж тежко било положението в Царска България, а синовете все специалисти, занаятчии.
Стефан – първородният – електротехник. С нес ...