Демони и Ангели
Беше минал точно един месец, от както се събрахме с Виолета. Може би най-щастливият месец в моят живот. Целувките, прегръдките, времето прекарано заедно бяха като магия. Когато се видяхме за първи път този ден, си разменихме подаръци. Аз получих едната половина на сребърно сърце, под формата на бижу, а тя другата. Обещахме си никога да не ги сваляме. Това сърчице стана моят нов медалион.
И този ден мина, заедно с много други. Всичко вървеше по вода, докато аз не разбрах, че Виолета си водеше дневници. Толкова исках да знам, какво пише в тях, след хиляда молби, целувки и сръдни тя обеща да ми ги даде. Аз сащо си бях водил дневник, но моят определено не беше толкова интересен. Виолета беше писала за вещици, магове, вампири и други разни чудовища. Тя беше описала седем реалности. И всичко щеше да ми се струва просто невероятен разказ, ако сам не усещах че често пъти Воилета сякаш беше друг човек. Най-накрая можех да разбера защо. Тъй като тя беше водач на всички магьосници ...