Ние с моя партньор, следователят-човек, наистина бяхме изтеглили късата клечка. Така се оказа, докато Глухарьов умело шофираше по вече почналите да се задръстват улици на района (все пак вече беше към осем) и ме посвещаваше в подробностите по случая. Трябваше да му се признае безспорното умение, с което успяваше да се провре между товарни ЗИЛ-ове и новички БМВ-та при това без да отнесе нито една псувня или клаксон. И без да го хване нито един катаджия. Към този момент аз бях твърде шокирана от случващото се, че да се занимавам с линиите на вероятностите или разни там заклинания, така че разчитах изцяло на неговото умение да ни закара здрави и читави до дестинацията.
Гробището, където бяха намерили трупа се намираше на около половин час с колата, както се оказа. В Лефортово. Старо, зловещо гробище пълно с обрасли с мъх паметници и забравени гробове. Забравени мъртви. Кой би ходил там доброволно? Защо винаги Тъмните ги влече към подобни зловещи дупки? При това малкият нехранимайко беше и ...