Иля ме погледна учудено над главата на Семьон и поклати неодобрително глава. Знам какво щеше да ми каже, ако можеше да го направи и ако бяхме насаме. Че момчето е младо, че това е жестоко, че не бива така. Но Иля е Светъл – до мозъка на костите си. А аз съм Универсална – и не мога да вярвам в доброто у околните. Затова поклатих отрицателно глава и се насочих към момчето. Глухарьов беше станал и се беше облегнал на стената зад гърба му.
- Така ли беше? – просъсках аз и си представих бедния клошар, който е лежал на земята и е виждал убиеца си. Дали е видял, че има и друг наблюдател, дали е помолил за помощ? Тръснах глава. Почваше да ми се повдига.
- Аз не точно... – изпелтечи момчето и Желязната Девица се затегна леко. Недостатъчно за да му пусне кръв, но достатъчно за да усети остриетата по цялото си тяло. – Беше толкова ужасно, че аз не можех...
- Какво не можеше? – попита Глухарьов и то обърна глава към него с надежда. Явно аз се превръщах в най-голямото изчадие в тая стая.
- Не можах ...