РАЗМИСЛИ ЗА ПРЕСИЧАНЕТО

 Пресичането на една улица може да се окаже сериозен повод за размишление.

Защо се налага да пресичаш улицата? Не може ли просто да си вървиш по пътя и да не безпокоиш превозните средства, които си се движат, стараейки се да не ти пречат? Като пресичаш улицата, ти навлизаш в тяхното пространство, чуждо тяло си, не си добре дошъл. Защо тогава се учудваш, че участниците в пътното движение се отнасят враждебно към теб, понякога дори с озлобление, натискат клаксоните, ругаят и мачкат физиономиите си като амбалажна хартия, за да изглеждат по-свирепо и хищно. Те не ти се набутват на тротоара, ти какво търсиш на пътното платно?

Ама, налага се, ще кажете. Какво го налага? Това ли, че искате да посетите магазина, който по случайност е от другата страна на улицата? Магазинът е от другата страна на улицата, за да бъде посещаван от лица, които минават по въпросната страна на същата улица. Разбирате ли? Ако собственикът на магазина искаше в него да влизат хора, минаващи от лявата страна на улицата, щеше да си направи магазина вляво. Не, той е взел информирано и трезво решение да изгради своя магазин вдясно, за да разчита единствено на търговския приток на десните хора. Установеният ред се нарушава, когато вие съвсем фриволно, без дори да помислите за световната хармония, за човешката независимост и за всичко останало - ей-така, по прищявка, стигате до одиозното заключение, че копнеете да пресечете пътното платно и да минете на другата страна.

Въпросът може да има и хормонално-полова страна, стига да я забележите.

Има и друго. Ако всеки иска да е от другата страна, кой тогава ще стои на неговата страна? Когато човек не може да си намери място, за него всяка страна е друга. Вместо да е доволен, че все пак се намира на улицата, че се е установил трайно и устойчиво на едната й страна, без да тормози когото и да било, човекът изведнъж иска да преустрои света, да го сложи в джоба си и да пресече като с меч установените традиции и вековни канони. Какво ще стане, ако всеки хаотично почне безцелно да скача от единия до другия край, от едната до другата страна на улицата? Брауново движение на квантово независими атоми ще превърнат цялото ни общество в пчеларник, в безреден мравуняк, където оцеляването е въпрос на здрави лакти, а не на разум и подредба.

Най-настоятелните читатели на тези дълбоки размисли ще настоят, че все пак има пешеходни пътеки, които са измислени именно с цел да улеснят хората, страстно желаещи да прекосят уличното платно. Да, бих отбелязал аз, наистина има пешеходни пътеки. Има и подлези. И надлези се срещат. И всичко това – само за да се пресича пътя. Човечеството умее да измисля глупости, за да се предпазва от човешката глупост.  Признавам, че одобрявам метрото само защото е под земята – там не пречи на никого. Само дето дори и там се намират нехранимайковци, които скачат и пресичат жепе-релсите. Та, ако се върнем към пешеходните пътеки, към подлезите и надлезите, ще трябва да се съгласим, че пресичането на улиците се възприема едва ли не като нещо нормално от някои ненормални хора. Дори движещите се по пешеходните пътеки са с предимство – именно защото са ненормални и трябва да се отнасяме с уважение и разбиране към тях. А не са нормални, защото не уважават тези, които спокойно си вървят по платното и не мечтаят да бъдат пресичани от трътлести и нетолерантни пешеходци, след като самите те не нарушават тротоарното им право. Ще забележите при взиране, че някои пешеходни пътеки са оцветени в червено, за да бият на очи, сякаш шофьорите са бикове. Някои са като гръб на камила, извити и грозни, за да може на автомобилистите да им стане по-зле, когато пресичат пешеходната пътека. Може да спукат гума или да разранят хемороидите си – все е кяр за пешеходеца.

Умопомрачителното нахлуване на чужда територия, наречено пресичане на улица, е нормативно защитено. Законите, както знаете, защитават всички онеправдани малоумници, които все пак имат нахалството да се пречкат на околните и да им досаждат със съществуването си. Не е работа на закона да защитава справедливостта, а тези, които имат нужда от защита. Затова пешеходното щуреене из уличните платна се разраства и добива колосални размери. Ще видите, че понякога на пътното платно има повече пещеходци, отколкото автомобили, и всичко това е в името на закона. Както се казва сега, върховенството на закона трябва да се спазва и затова колите вървят по-бавно от пешеходците, за да могат последните при нужда да ги изпреварват без мигач. Хората мигат, но нямат мигачи, законът вероятно го знае и затова има табела, означена с надпис: „Децата нямат спирачки!” Допускам, че нямат и ангренажен ремък, нито пък накладки.

Прекосяването на чужда територия, което някои юристи наричат сервитут, трябва да се заплаща. Човеците правят пътища, за да тормозят тези, които ги използват. Нещо като капан – яде ти се сирене, но ако влезеш да си вземеш, капанът щраква и вече си вътре. Там разбираш за върховенството на закона и понякога стоиш вътре цели години. На ти сирене. А трябва да е обратното: щом пешеходецът иска да прекоси чужда територия – да плаща. Сервитутно право, нали и то е част от върха на закона.

Това няма да стане, защото човечество не е узряло. Всички злини идват от навлизането в чужда територия. А защо сме разделили земните територии, като че ли земята може да е наша, това е друг въпрос. То и глупостта, и алчността, и лицемерието са наши, но никой не се натиска да си ги припознае.