6 мин за четене
Стоил влезе ядосан в одаята и се развика на Петра:
- Ставай, ставай, работата не чака…
После я хвана за раменете и я разтърси силно.
- Чу ли….чувай…Не се отпускай, оставих те цял месец…Чакам те долу, много хора има, слизай…не смогвам сам…Веднага!
Тя го загледа с блуждаещ поглед. Взираше се в него и въобще не слушаше какво й говори.
Пак я разтърси…ядно и грубо…
Стоил кипна. Замахна и с опакото на дланта си я перна по лицето. После пак…плесницата я зашемети. Бузата й почервеня от удара.
Петра извика глухо.
- Чакам те долу…Бърже да слизаш!
Той трясна вратата и излезе като хала. Тежките му стъпки отекваха по стълбището.
Петра се надигна. Оправи си забрадката и слезе.
Вътре се бяха насъбрали доста люде. Кълбета дим се виеха към тавана, каните с вино и павурчетата с ракия се изпразваха бързо, всички говореха силно и се надвикваха. Стоил режеше сланина и сушена рибица на една дъска, тя се приближи до него и го загледа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse