Наблюдения в Ректората на СУ
Стъпките на преминаващите студенти, от които и аз съм част, отекват в съзнанието ми като звън от празнична камбана. Ректоратът съхранява по свой уникален начин младежките мисли и преживявания. Осъзнавам, че ще ми липсва атмосферата му, защото наближава да се дипломирам. Винаги съм усещала една завладяваща, космическа самота в тази сграда, дори и да е много пълна с хора. Но това усещане за самота след миг е притъпено от красивата и толкова споделена целувка на двама влюбени. Замислям се колко ли такива целувки и любовни терзания е запазил в себе си Ректоратът... Спомням си и за бившата ми приятелка- оживяват наново нашите усмивки, споделяния, забавления.
Продължавам да вървя и наблюдавам. - Всеки бързо си споделя нещо с някого, сякаш несъзнателно се състезава с неумолимостта на времето. Токчетата от обувките на студентките са един неотменен и постоянен звук. Те тракат настойчиво, както настойчиви са и нашите студентски мечти, стремежи и пориви. Ние, студенти ...