Литературно отклонение
Тате ни раздаде по една пръчка и ни заръча да викаме и да ръгаме. Днешния лов на мамути беше много успешен – върнахме се цели, уморени, изподраскани и насинени от драките, дет се бяхме скрили на гюме. Обаче беше фън – чудовището беше аналогово (чак после открихме че е такова, щот още дори и незнаехме за такава класация), огромно, космато и топло, приятно беше да го погледиш, ритнеш, поскачаш отгоре … Зор беше докато го гътнеме, ма после беше едно истинско аналогово плюскане, имаше и за дрехи , обувки, ма най търсехме малките кокалчета, дето ставаха за игри на шикалки. Дъртите по се радваха на бивните, дет ставаха за всичко, даже и за дялкани фигурки …
Убаво, убаво, ма все ходехме насинени в най – добрия случай. Нароихме се доста, интегрирахме се в пещерата и започнахме да се диференцираме – по мускули и по акъл. Най - дивите си направиха остриета за дупчене на мамути от бивните им и постоянно се биеха помежду си – доказваха кой е по – ербап и кой по - луд, … по – ...