Литературно отклонение

Тате ни раздаде по една пръчка и ни заръча да викаме и да ръгаме. Днешния лов на мамути беше много успешен – върнахме се цели, уморени, изподраскани и насинени от драките, дет се бяхме скрили на гюме. Обаче беше фън – чудовището беше аналогово (чак после открихме че е такова, щот още дори и незнаехме за такава класация), огромно, космато и топло, приятно беше да го погледиш, ритнеш, поскачаш отгоре … Зор беше докато го гътнеме, ма после беше едно истинско аналогово плюскане, имаше и за дрехи , обувки, ма най търсехме малките кокалчета, дето ставаха за игри на шикалки. Дъртите по се радваха на бивните, дет ставаха за всичко, даже и за дялкани фигурки …

Убаво, убаво, ма все ходехме насинени в най – добрия случай. Нароихме се доста, интегрирахме се в пещерата и започнахме да се диференцираме – по мускули и по акъл. Най - дивите си направиха остриета за дупчене на мамути от бивните им и постоянно се биеха помежду си – доказваха кой е по – ербап и кой по - луд, … по – хилавите пък започнаха да употребяват главите си по предназначение – измисляха трапове и как да правят засади за животинчетата, а по – миролюбивите се занимаваха с трънките и глогинките дет бяха ядливи …

После … пещерата започна да отеснява и … няколко главчовци се запиляха в един от ръкавите й , чукаха,тропаха и започнаха да носят оттам железни върхове за прътовете, на които мускулестите много се зарадваха и количеството утрепани мамути се увеличи доволно, достатъчно баш лудите да направят коремчета и да заявят че са тартори. Междувременно се появиха артистичните, които боядисаха пещерата и започнаха да я украсяват с рисунки. Стана приятна бърлога, чудесна за живеене. На мускулестите това беше достатъчно за пълното щастие, поборичкаха се за първенство и след няколко счупени глави се появи строга йерархия, която завърши с пасторална картинка – най – Тарторът се охрани достатъчно, порастна поне два пъти на големина и тежина, залежа се като Гаргантюа и си назначи няколко придворни, които имаха много важна роля – стояха строени около него и с помощта на атлазени възглавнички в устата предварително сдъвкваха храната и я сипваха в гърлото на Тартора за да не се мори.

Иииииии – настъпи скука … мрачна … главчовците бяха измазали и изрисували пещерата, но … беше скучна статика. На практика част от мускулестите трепеше де що е живо и ставащо за ядене и го носеше в пещерата, аналоговите постъпления във вид на храна и вода се постъпваха регулярно, пиене и плюскане имаше за всички, прекарваше се през стомашно – чревния тракт на присъстващите и по законите на природата отходната материя се изсипваше в една подземна река -  … бяха си направили ‚Червото на живота‘, щастливците си седяха вътре и се радваха на този канал на щастието …

Да обаче, Тарторът веднъж с усилие се помръдна и проломоти, че душата му искала още нещо, не знаел какво, ма трябвало да е някаква тънка субстанция, която много помагала на чревния тракт да си върши работата, без да безпокои спокойствието му с чревни газове.

 И …. Така започна втората революция …

Събраха се главчовците и си напънаха мозъците. Очевидно беше, че аналоговата реалност не предполагаше кой знае какви възможности за ранообразяване на пещерата. Като начало главчовците измислиха цифрите и оцениха колко тона строителни материали и бои бяха необходими да направят подвижни декори като във всеки нормален театър, колко актьори и сценични работници, гримьори, писатели, продуценти … колко сцени трябват и колко бързо трябваше пиесите да се сменят … Беше ужасно ………..

Тогава един Главчо Главчев предложи една гениална гениалност – достатъчно беше да проектират по стените на пещерата сладникави филмчета ! Просто, елементарно ! И евтино. И … Главчо редуцира цифричките до 0 и 1, сгласи една кутийка и шоуто започна … с цифровата реалност …  манипулираше се лесно, всичко можеше да се натъмани според вкусовете на публиката … и то толкова успешно, че повечето забравиха за своята аналогова същност и настъпи една безпределна вяра в … окръжаващата нереална реалност

Аз се бях скрил в една ниша и старателно си правех записките. От начало на тавана започнаха да прожектират клипчета от морското дъно – плуваха разни рибки и жабки, бавно се полюшваха водорасли, прозираше слънчева светлина и пасторалната картинка всяваше тишина и спокойствие в пещерата … беше страхотно. После главчовците покриха цялата пещера с движещи се картинки и настъпии спокойствие. Всички можеха спокойно да си преживят и преживяват, докато не се унесат в сладки сънища. Признавам си, че внимателно гледах тези клипчета, но нали обикновено внимавам в картинката, забелязах, че главчовците използваха стария трик – между нормалните кадри бяха включили такива, които рекламираха да си купим специален прах за пране, или лекарства за сън, или … всъщност най – често срещаните кадри бяха с надпис … Да живее Тартора ! 

Всички свикнаха с тази новост, наречена Виртуална Реалност, даже пещерата се освежи невероятно и всички имаха чувство, че живеят под стъкления похлупак на Eden Project , където винаги е зелено, топло и спокойно всред екзотичните растения и дребните симпатични животинки … Важното е, че не прекаляваха с официалните новини от радиото и телевизията, които не притесняваха никого и се бяха настанили като една даденост, неподвластна на дискусия и промяна … Между другото няколко пъти имахме гости от съседните пещери, разглеждаха, кимаха снизходително и разбирателно … ама след това се заседяваха по дълго в онези ръкави, където главчовците чукаха, тропаха и после раздаваха железни стрели.

Обаче … аналоговата действителност минаваше като шкурка през Канала, изстъргваше стените и душите на обитателите и с времето заглади всички ръбчета . С цел полиране на всеобщото безсмислено щастие там, където естествената механика не успяваше да създаде необходимите обтекаеми форми, мускулестите се напънаха и монтираха всякакви правила и опорки. Накрая се получиха наистина перфектни условия за безмозъчно кайфуене … в редките случай започнаха да се изявяват вече ошлайфаните аналфабети, които сипеха невероятни сентенции … другите си напрягаха мисловната дейност, опитвайки да разберат смисъла им, ама колкото по откачени бяха, толкова общата еуфория се нагряваше и нажежаваше, като искри се пръкваха още по откачени екземплярчета … и комбинирани с безсмислените клипчета,прожектирани по стените.

Възбуждаха едно топло чувство на мозъчно удовлетворение, най – малко като доказателство на общностносто блестящото локално ниво на интелект … и увереността във всемирната потребност на себеподобни, готови да залеят Европа с хиляди аналфабети ...  

Странно се навъдиха нек‘ви главочници, дето ни в клин, ни в ръкав ходеха и задаваха тъпи въпроси, а след това се в недоумение се чешеха по врата, разглеждайки и класифицирайки отговорите …

Например … въпрос …

"Как бихте реагирали, ако разберете, че детето ви е Хомо Сапиенс?"

50% от анкетираните са отговорили – ще го изгоня от вкъщи,

20% - такава е модата сега,

10% - а, бе важното е да сме живи и здрави,

...

‘Какво ще кажете за аналоговите джаджи ?‘

… Вие нещо за тоалетната ли ме питате .. ?? … !!!!

… Ха, знам, в древността били разпространени такива телефони, вързани с жици, отврат, аналогов анахронизъм, добре забравен в миналото и успешно оттекъл се в изходния Канал …

… Въобще не ми споменавайте този архаизъм … Това е символ на упадъка и на миналото …

Между другото, аналоговият свят ни обгражда отвсякъде … даже върхът на изчислителната техника и основата на модерния Изкуствен Интелект - Квантовият компютър работи на аналогов, вероятностен принцип. Резултатът от изпълнението на даден алгоритъм върху дадено начално състояние е извадка от вероятностното разпределение на крайните реализации на алгоритъма плюс възможните грешки ...

И , след толкова много приказки

тук привеждам няколко извадки от публикации …

"Европейската комисия каза, че Русия участвала в международна система за дезинформация …  Руската дезинформация пречи на евроатлантическата дезинформация и трябва да бъде спряна …  Ако някой има право да ни дезинформира денонощно, това не е Русия.  Полк. Николай Марков t.efir.info

Правилото да се отразяват в медиите и алтернативни мнения, т.е. да има равнопоставеност при представяне на различни и противоречащи си становища по важните въпроси за обществото се прилага толкова селективно, че чак горчи. У нас преобладават „правилните” коментатори, официално утвърдените позиции и непрекъснатото споменаване, че е постигнато съобразяване с европрепоръките.  Зорница Илиева – журналист и международен анализатор t.efir.info

Разликата между информация и пропаганда не е трудна за описване. При информацията имаш лесен достъп, чрез обективни източници, до всички данни по даден въпрос, както и до всеки негов детайл. При пропагандата достъп нямаш, а нейните говорители ти представят само съждения и твърдения, тук-там подкрепени с някоя подробност, извадена от контекст и покрита с паяжина от лъжи. t.efir.info

И по истински случай … която всеки трябва да предъвче

Една блондинка хванала Златната рибка и тя я попитала какви желания да й изпълни. Блондинката се зачудила и казала … ‚Ами -и-и-ии … може ли да си помисля малко?‘

А Златната рибка заплакала, защото не можела да й изпълни това желание…