16 jun 2012, 22:40

Самотната пейка 

  Prosa » Relatos
826 0 2
5 мин за четене
Самотната пейка
Подухваше лек ветрец. Голите клони на дърветата мързеливо се полюшваха. Студът полепваше по кожата ми и я караше да настръхне. Навън бе пусто. По алеята вървяхме само аз и разпилените ми мисли. В ума ми бяха толкова неща. Едни- глупави и детски, други-сериозни, неизбежни. Мислех си за бъдещето. Сравявах себе си с другите. Какво съм аз? Седнах на една самотна пейка. Вдигнах очи и погледнах към небето. А то беше бяло, забулено от облаци. Само няколко гарвана се чернееха в далечината и грачеха заглушително. Звукът ме пронизваше и всяваше страх в душата ми. Но останах на самотната пейка. Продължих да съзерцавам гледката и да мечтая. Малки сълзи се пързулнаха по измръзналото ми лице. Не, не знаех какво става. Защо плачех? Защо хабях сълзите? Нямах причина. Просто така... Не бях нито щастлива, нито нещастна-целият ми живот бе сив като онзи облачен ден. А сълзите продължаваха да падат, бяха като известие за предстоящия дъжд.
Хвърлях безжизнени погледи на околните предмети, сяк ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??