Самоубийство от скука
Този следобед, към 14 часа, пред една от автобусните спирки на булевард Сливница беше спряла линейка.
***
Красива жена седеше на терасата си на шестия етаж на един от старите блокове на булевард Сливница 152. Времето беше облачно, също като душата й, а лекият сух вятър й напомняше на мислите й. Тя седеше и пушеше цигарата си, замислена за предната вечер. Беше срещнала мъж, който да отговаря на високите й критерии и беше останала дълбоко впечатлена от очите му, усмивката, държанието... всичко. Беше го сънувала безспир през цялата нощ, но никога не достигаше до него.
Не мислеше, че той става. По-скоро, не мислеше, че тя става и й беше трудно да си го признае, може би най-вече заради думите на всички за нейната красота, интелигентност и величие. Прехласваха я майка й, приятелките й, познатите... но не и тя самата. Заблуждаваше се, че се обича и че се приема, но дълбоко в себе си беше болезнено, дращещо критична към себе си и често си мечтаеше да е някой друг.
Някои д ...