Той бе неудачник. И си го знаеше. Още от малък свикна с провалите. Свикна с обидите и подигравките. Винаги последен успяваше да си завърже обувките в детската градина, а когато измислиха обувките без връзки, постоянно бъркаше лява с дясна и отново бе на опашката. Всички рисуваха по добре. Неговите рисунки винаги будеха смях и недоумение в учителките, и той, смутен дори сам не можеше да обясни какво е нарисувал. Говореше малко и рядко се смееше. Страхуваше се да не сбърка. Да не каже нещо глупаво. Възхищаваше се на момчетата, които смело обясняваха това- онова, смееха се гръмко и винаги бяха първи в бягането. В училище нещата стана още по-зле. Имаше прякор - Смотания. Момчетата се срамуваха дори да говорят с него, а момичетата.. Не е за разправяне. Повечето открито му се смееха, някой дори го обиждаха, а имаше и такива които го съжаляваха. Те бяха най- страшни. Съжалението е по тежко от обидата. Мъжете знаят това. Когато завърши гимназията, вече беше завършен неудачник. Спря да расте ко ...