2.
Двамата се завърнаха живи и здрави. Но не и с очакваната плячка. Милко беше попаднал на забравен убит и прибрал три пълнителя, Киро пропълзял между няколко трупа долу, обаче носеше само стотина патрона. Пак добре, че бяха стандартни, та ставаха за картечниците…
После всичко отново замря…
Кръстев отиде до читалището. Никакви вести от града. Никой не отговаряше нито на електронната поща, нито на телефоните. Пешо техника отиде до горната махала, пробва с неговата специална уловячка, както викаше на системата си, но и там тишина…
Хората в читалището бяха се укротили. Даже сълзите на близките на убитите засъхваха. Идеше последен бой, а после… А после не се знаеше какво ще е. И дали, както пишеше в старите книги, живите нямаше да завиждат на мъртвите…
Но, въпреки унинието, десетината неангажирани мъже – все много възрастни или болни, стискаха в ръце кой нож, кой брадвичка. И чакаха…
Примирението понякога води до храброст…
Въоръжените и помощниците им бяха отново на позиция. Никому не се додремваше даже. Патроните преброени, възможните цели огледани, пътищата и подходите към селото под око…
И тогава загърмя…
Минчев беше отново пред компютъра, когато първата мина се взриви на площадчето. Ударът го отхвърли заедно със стола, оцелелите стъкла на прозореца се изсипаха. Пармаков тъкмо разговаряше с един ранен и буквално седна на пода. Което може би го спаси – няколко свистящи парчета се забиха в стената над леглото…
Втората мина попадна точно в къщата на Корчо. Избухна пожар, отвътре като разтревожени мравки заизскачаха хората. Някои, обаче, не можаха – Кръстев добре видя, че двамина бяха изнесени и положени под старата круша до портата. Убити…
После пламна още една къща – в горната махала. И нов взрив размята плочите на покрива на друга къща – Милковата. Но, за щастие, добре се видя как Милко и хората му изтичаха навън и се пръснаха около каменната ограда…
А сетне започна атаката…
Минчев не запомни нищо от нея… Стреля, стреля, смени пълнителя, отново стреля. Със сигурност удари един – видя как след изстрела закриволичи като заек и падна по очи. Никой не го вдигна – атакуващите тичаха напред и все напред… Когато отгоре им заваляха бомби.
Кръстев нареди – всичко в действие. Разбираше – не отблъснат ли тая атака, край. А иначе – имаха шанс…
Нападателите налягаха, после започнаха бавно да се изтеглят назад…
И тогава се разнесе зверски вой от двете страни на селото. Ония атакуваха по пътеките. Точно срещу двете картечници, които зейнаха насреща им. И ги заляха с олово…
А неколцината стрелци можеха да убиват на воля - бандитите излизаха точно пред горящата къща и се виждаха на длан…
После всичко свърши…
Останаха няколко трупа пред долната чешма, цяла камара над читалището, където излизаха двете пътеки… И хората в селото…
Отново победители…
Навън ставаше по-светло, над Ястребец по облаците плъзнаха първите слънчеви лъчи, дъждът спря…