2.
Двамата се завърнаха живи и здрави. Но не и с очакваната плячка. Милко беше попаднал на забравен убит и прибрал три пълнителя, Киро пропълзял между няколко трупа долу, обаче носеше само стотина патрона. Пак добре, че бяха стандартни, та ставаха за картечниците…
После всичко отново замря…
Кръстев отиде до читалището. Никакви вести от града. Никой не отговаряше нито на електронната поща, нито на телефоните. Пешо техника отиде до горната махала, пробва с неговата специална уловячка, както викаше на системата си, но и там тишина…
Хората в читалището бяха се укротили. Даже сълзите на близките на убитите засъхваха. Идеше последен бой, а после… А после не се знаеше какво ще е. И дали, както пишеше в старите книги, живите нямаше да завиждат на мъртвите…
Но, въпреки унинието, десетината неангажирани мъже – все много възрастни или болни, стискаха в ръце кой нож, кой брадвичка. И чакаха…
Примирението понякога води до храброст…
Въоръжените и помощниците им бяха отново на позиция. Никому не се д ...