Не биваше да бъдат там. Смътно осъзнаваха този факт, но всъщност не разбираха защо. Освен това беше интересно.
-Колко яко.
Гошко се тръшна в креслото зад руля. За да хване кормилото с двата края, трябваше да разпери ръце.
-Виж, върти се много лесно.
-Ако Киро дойде... - започна Пешо, обаче нямаше идея как да продължи, затова думите му увиснаха като злокобно пророчество за това какво би се случило, ако Киро дойде.
-Остави го тоя дебелак, нищо не може да ни направи. - отсече с типичната за осемгодишните самоувереност Гошко.
Пешо обаче се притесняваше. В У. всички местни се познаваха. Ако Киро Дебелия ги хванеше на лодката, със сигурност щеше да каже на баща му. Това означаваше, че той може да реши, че Пешо не заслужава да го заведе да играят заедно електронни игри, както му беше обещал, че ще направят в края на сезона. Качи се на лодката само защото Гошко не спираше да повтаря, че вътре е много яко. А вътре наистина беше много яко - в кабината миришеше на мухъл и старо, но дървената ламп ...