За него казваха, че има едно хубаво качество.
И толкова. Не говореха повече за него. Достатъчно беше, че това хубаво качество обслужва и задоволява всички. Постепенно така свикнаха с хубавото качество, че забравиха кое е то. Пък и имаше ли значение?
Симеон беше самотникът от фургона. Нито правеше зулуми, нито пиеше, нито крадеше.
Той страдаше. Всяка събота, когато изгаряше от желание да се натряска до безпаметност като другите, Симеон обуваше спортните обувки и блузата със зелен цвят, която не харесваше, но за която знаеше, че е харесвана, и тръгваше нагоре по баира отсреща. Не искаше да наблюдава морето отблизо. Не защото не го харесва, не защото не обожаваше вълните, изгревите и странните съчетания на цветовете, не. Той трябваше да върви натам, където нямаше да срещне неодобрителни погледи. Нямаше да види как са очаровани или разочаровани от външния му вид, от това, че не се е наспал или че не се обръснал добре. Предпочиташе тези отдалечени пусти стари квартали над хълма, където по т ...