ШИЗОФРЕНИЧНО

Никой в болката си не остава сам. Тъжно е!

Ароматът на ноемврийския дъжд този път е сладникав. Изгубена е натрапчивата миризма на мокрите листа. Дори в болката вече няма наслада.

Време е да поемем по друг път. Да си пожелаем друга смърт, по-истинска и вълнуваща. Да преоткрием себе си в новите тайни на живота. Днес дори мракът губи притегателната си сила. Защо ми е кралицата на випуска, когато мога да имам всяко следващо утро.

И тази свещ ще догори. На кого му пука, че пламъкът ще умре? Светлината ще се усмихне в последното му дихание и ще продължи да кокетничи. Вече няма героична смърт.

Казваш, че любовта е вечна и какво от това, когато повяхва в погледа ти. Тя ли носи горчивия вкус в деня ми? Прашна и извехтяла от денонощното стоене пред дома ти.

Дъждът продължава да вали. Вчерашните мечти са се сврели в близкия вход. Плахо надничат и търсят закрилата на полугласните обещания. А те майчински ги кърмят с млякото на единствения избор.

Какво?

Говори по-силно, Бог отдавна излезе от стаята.