Огледай се! Да ти, огледай се добре! Не виждаш ли всичката тази красота,
всичката тази прекрасна и жива глъчка. Животът е в разгара си, толкова буен
и интересен, а ти си седнал и самосъжаляваш всичките тези мрачни минали
спомени. Не се връшай назад, недей да мислиш дали си постъпил правилно.
Вдигни глава и остави милото слънце да погали лицето ти. Мръщиш се, виждам.
Така е, заслепява те, но в същото време е и толкова топло, и желано.
Сега разбираш, че и в любовта бе така. Боли, когато, заслепен, не виждаше
тази болка и отчуждение. Не виждаше, погълнат от сладката забрава на
топлината на твоята собствена обич, обич, която даваше без мярка.
Съжаляваш сега - недей! Виждаш слънцето, нали? Толкова самотно там, горе...
Но направило своя избор, да дарява останалите, всички останали със своята
нежна топлина и загърбило самотата си. Но то знае, че ние го обичаме и ...