Вече късно след полунощ Матей поиска да си легне. Незнайно защо си помисли за Ефросина. Дали е съблякла роклята си през рамене или е легнала с нея, а ноктите на краката й червенеят над завивките? Колко би било приятно утре сутринта, веднага след събуждането да слезе и да намери Ефросина в хола, още сънена от късното, самотно заспиване, скръстила луничавите глезени, с чаша кафе в ръката и онзи учуден поглед, с който посрещаше всички.
На следващия ден, Карло и Матей стояха пред зелените води на язовира с въдици в ръка.
–Реших да поживея тук!- призна Карло – не искам и да чуя за града...зная обаче, че където и да се скрие човек, винаги отнякъде идва съблазън!
-Че тя не се ли е появила вече тази съблазън ...живее някъде из горните етажи на къщата и има рижава коса?-подпита с ирония Матей.
-Не вярвай на всичко, което ти казва Аким!-отвърна със смях Карло.
-И...да ти кажа, преди да си го разбрал сам...няма весели хора между нас!- допълни с насмешка докато гледаха водата.
Няколко часа по- ран ...