Горе зад прозореца някой отмести завесата. Матей видя тънка, бяла ръка и една червена коса, която грейна по- силно от абажура в стаята. Сигурно Ефросина току- що пробудена от дрямка е затъгувала за Карло и сега го търси с поглед из алеите пред къщата. Каква ли би била тази къща, ако Ефросина не живееше в нея? Дали би била така примамлива, каквато е сега, ако никога не се случеше тя да премине ниска и нехайна, с червената коса и вечно учудения поглед по своя си път между етажите? Понякога тропваше входната врата, Матей протягаше врат нататък и се разочароваше, когато видеше Аким да хуква по своите си работи. Друг път някъде по прозорците глухо в тишината се дръпваха щорите, но зад тях за жалост се появяваше едрата Дафина за да огледа тревожна като птица. Или привечер, шумът от стъпки по чакъла се усилваше и Матей отново с разочарование виждаше Паско да се прибира с наведена глава от язовира. Да, наистина, без нищо да говори и в пълна безучастност, Ефросина напрягаше мъжете, когато се оз ...